Учени в Китай са начертали как генетичните мутации позволяват на туморите да изграждат „имунни бариери“, откритие, което би могло да обясни защо съвременните лечения на рак често се провалят при пациенти, чийто рак се е разпространил.
Проучването, публикувано в четвъртък в списанието Cell, предлага потенциална пътна карта за превръщането на имунотерапията – лечение, което използва собствената имунна система на тялото за борба с болестта – по-ефективна срещу метастатични тумори, които са водещата причина за смъртни случаи, свързани с рака.
Изследването е съвместно усилие между базирания в Шанхай Център за върхови постижения в молекулярната клетъчна наука, Шанхайския университет Jiao Tong и лабораторията в Гуанджоу. Използвайки нова технологична платформа, наречена CLIM-TIME, екипът анализира 391 често срещани генетични мутации, за да види как те променят туморната микросреда – биологичното съседство около тумора.
Изследователите открили, че докато някои мутации правят туморите по-лесни за атака от имунната система, други създават физическа крепост. По-конкретно, загубата на определени „тумор супресорни гени“ – гени, които обикновено предотвратяват растежа на рака – предизвиква масивно натрупване на колаген.
Този излишен колаген прави структурата на тумора толкова плътна, че действа като стена, предотвратявайки Т клетките – естествените клетки „убийци“ на тялото – да достигнат и убият рака.
Екипът идентифицира специфична молекула, наречена LOXL2, като архитект на тази бариера. При тестове върху мишки изследователите откриха, че като блокират LOXL2, те могат да разтварят стената на колагена. Това позволи на Т клетките да проникнат в тумора и значително увеличи силата на имунотерапевтичните лекарства.
„Такава стратегия се оказа успешна за подобряване на антитуморните ефекти на имунотерапията при мишки с различни туморни метастази“, каза Уанг Гуанчуан, съавтор на изследването.
Проучването, започнало през 2022 г., също използва машинно обучение, за да опрости как лекарите могат да предскажат успеха на лечението на пациента. Екипът разработи модел, който използва само 30 характерни гена, за да предскаже дали метастатично място ще реагира на имунотерапия, постигайки степен на точност от над 75 процента.
Сега изследователите преминават към клинични оценки, за да видят дали резултатите, открити при мишки, могат да бъдат възпроизведени при хора.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта